Розали завъртя очи. Направи го толкова бързо, че може би дори Джеймс не го бе видял.
- Мразя това... Е, дългата или кратката версия? - попита Роуз.
- Ммм, дългата - усмихна се Джеймс.
- Добре, значи ще е кратката. - с лукава усмивка рече Робъртс.
- Гора.. ужасна нощ.. ужасно събуждане.. коршум при сърцето.. "той".. аз - вампирът. - заизрежда Розали.
- Ааа.. - Джеймс имаше доста объркано изражение.
- Добре тогава. Родена съм в градче близо до Форк, щата Вашингтон. Точна година не помня, но е било преди около 100-150 години. - започна Роуз с много нежен, изключително спокоен глас. - Живеехме ,аз и родителите ми, в сравнително голяма къща, по-голяма от нужното. Като човек не бях от най-красивите.. Косата ми беше горе долу до раменете, щръкнала на всички посоки. Оччите ми менкаха цвета си от синьо към зелено и обратното. В училище бях така наречената "зубърка", само защото оценките ми бяха по-високи от тези на останалите. - продължи, а лицето й се искриви в лека омраза, но едва доловима. - Седях си у дома, четях, играех в големия двор.. и понякога ходех в гората, намираща се на няколко километра от къщата. - пое си въздух, колкото за разказа... ясно беше че вампирите не можеха да дишат истински, тоест не им бе нужно. - Един ден, докато бродех в гората, стигнах много по-навътре от обикновено. Изгубих се. Дълго търси пътя, но не намерих нячин да се върна. Беше се свечерило, нямах сили да вървя повече... Прекарах нощта под дърветата. Згушена на кълбо въврху пръстта, вятърът духаше силно. Към три - четири часа заваля дъжд, а в последствие се превърна в порой. Така към седем часа, не съм сигурна точно за часовете защото часовникът ми се бе развалил от бурята, се събудих. не, не беше точно събуждане.. не бях могла да спя, по-скоро бях в нещо като транс. И така мокра до кости, премръзнала и отчаяна, станах бявно и с голямо усилие. Едва вървях, но се отправих с бавна крачка по посока на слънцето, колкото можех да го видя измежду дрърветата. Изведнъж от не много далеч се чу изстрел. Осъзнах че ловният сезон е започнал. В продължение на.. на известно време се скитах, а от различни посоки се чуваха изстрели, стонове на умиращи животни и раздостните възгласи на ловците. Няколко минути седях на едн място, незнаех на къде е безопасно да тръгна. Точно тези няколко минути бяха фатални, но и спасителни. Заблуден коршум ме учцели на сантиметри над сърцето. Оставаха ми минути.. секунди. За най-голямо щастие, точно тогава от там минаваше Джон. Видял ме е, азбрал е че не ми остава много време... и ме превърна в това което съм сега. През трите дни на трансформацията, мъчителни и изтощителни, Джон стоеше и ме подкрепяше. От тогава с него ходим навсякъде знаедно. Той вече е бил тук в академията.. именно той ме посъветва да дойда тук. Въпреки всичко с него не сме.. партнъори. Той ми е като по-голям брат. Обичам го страшно много, не бих могла да си представя живота си без него.. но не сме заедно.
Розали приключи. Ръката й се стрелна към лицето, прибра няколко кичура от копринената сди руса коса зад ухото. Вампирката се стрелна към огледалото, до сега не му бе обърнала голямо внимание. Тя обичаше огледала, а това тук беше просто идеално. За две-три секунди премина няколко пъти разсоянието от единия край на стаята до другия, а накрая отново се озова "лице" в лице с огледалото.
Тогава...