Стаята на Вайълет Блек

Това е стаята на Вайълет и естествено няма легло . Макар тя самата да не е почитателка на розовото стаята й е в този цвят . Тя обича старинния стил .

В дългия коридор от стаи една от вартите се открехна леко оставяки след себе си дразнещо скърцащ звук, и едно снжно бяло лице се подаде от малкия отвор. Момичето срелна с очи в двете посоки, а когато останиви, че коридорът е празен пое дълбоко и ненужно въздух. Излизе на вън разкривайки изваяната си като на мраморна статуя фигура и претича до отсрещната врата.
Аделин бе прекарала почти целия ден в стаята си четейки за стотен път "Брулени хълмове", но вече не издържа, а когато до острия и слух достигна шумолене от съседната врата тя се пресрами да отиде до нея. Нервно прибра кичур от тъмно русата си коса зад ухото и почука отчетливо три пъти на вратата. Изминала още едва една секунда Аделин понече да си тръгне, но тогава вратата се отвори. Пред нея седеше средно високо момиче с дълга кефтенява коса и големи като бъдеми очи. Кожата и бе млечно бяла и как нямаше да бъде като момичето очевдино беше вампир.
Аделин се усмихна разкривайки идеално белите си зъби в блестяща усмивка и отново нервно прибра кичур коса зад ухото си. Попринцип никога не беше толкова нервна, но сега новата обстановка и идваше в повече, а сега и запознанство, първото запознанство на това ново място, може би най-важното, защото правеше първото си впечатление.
Медено кафевите и очи се впиха в лицето на моичето пред нея и тя подаде ръка за да се здрависа с непознатата.
- Аделин Уинчестър, приятно ми е да се запознаем! - думите се изляха като течно злато от устните и, а после бързо довърши. - Надявам се, че не те притеснявам, просто ми доскуча да си седя в стаята... - каза момичето и изчака някаква реакция от събеседничката си...

-Здравей ! - каза Вайълет с кадифено мекия си глас и също подаде ръка . Усети как напрежението , което не беше присъщо за нея , растеше . Двете мраморно гладки , бледи ръце се сляха в здрависване . Вампирката срещу Вайълет беше много красива , но това беше естествено за тях и въпреки всичко не можеше да не се забележи съвършенството й. - Приятно ми е , Вайълет Блек . - с тези първи думи притеснението беше изчезнало , но Вайълет още беше малко изплашена . Все пак това е първото й запознанство .
-Влез . - покани тя Аделин и светкавично се озова на мекото канапе , намиращо се в единия ъгъл на стаята , точно срещу прозореца . Другата вампирка разгледа стаята и седна до нея . Светлината , която влизаше през отворения прозорец обливаше и двете , а кожата им блестеше , сякаш съставена от многобройни , малко диаманти . Ако нормален човек беше видял гледката , на тези две перфектни същества застанали едно до друго , навярно би припаднал от удивление . - Е, какво е силата ти ? Как разбра за Академията ? Вегетарианка ли си ? О , съжалявам ! Доста се разприказвам като срещна други като мен . – тя нямаше никакви близки освен Ерик , а и не искаше да се сприятелява с хора , защото знеше , че колкото и да се контролира може да ги нарани . Стана й тъжно , за това че няма приятели , че сего е сама и сведе поглед към мекия бледо розов мокет с флорални мотиви , а в стаята настъпи мълчание .

Аделин се изкикоти тихо, а звънливият и смях отекна в стаята. Странно бе, че се канеше да попита обсолютно същото, и явно Вайълет също бе леко притеснена от запознанството, но Ади се почувства сравнително по-спокойна.
- Силата ми е виденя, за бъдещето и настоящето, но не са абсолютно усъвършенствани, все още трудно разграничавам настоящето от бъдещето, но пък се научих сама да предизвиквам виденята си, което ме олезнява в някои ситуации. - отговори Аделин въудошевено, винаги когато разговаряше с някой от нейния вид започваше да бърбори прекалено много и бързо, но за бързото определено не беше особен проблем за вампир.
- За Академията разбрах от семейството вампири, при които пребивавах близо година, после реших, че не съм достатъчно способна да се справям само на животинска кърв и те ме посъветваха да постъпя тук, където ще се науча да се контролирам. - отговори спокойно момичето и на втория зададен въпрос след, което се усмихна мило и насърчително на новата си позната.
- Ами ти, разкажи ми, някакви умения, сили, освен очевидното? - попита тя, като под очевидното имаше предвид красотата й и факта, че е вампир. - А и как научи за това място? Имаш ли други познати тук? - допълни Аделин и продължи да се усмихва мило...

Вайълет вече беше преодоляла началния смут и притеснение и се отпусна . Усмихна се чаровно и заговори бавно и спокойно .
-Притежавам силата Изтезание . Доста е стряскащо като погледнеш някого да започнеш да го измъчваш . Първоначално въобще не можех да се контролирам . Мразех се че наранявам човека който най-много обичам , а именно Ерик . – Вайълет видя обърканият й поглед , макар че Аделин го прикриваше доста добре.- Той е моят спътник , най – добрият ми приятел , единственото ми семейство , но нищо повече . С годините обаче се научих да я контролирам , поне до колкото мога. За Академията разбрах от Ерик . Той много ме обича и иска най-доброто за мен за това ме изпрати тук , съвсем сама . Не познавам никой . Ти си първата с която се запознавам . Много се радвам . От както съм дошла седя само в стаята. Днес мислех да изляза и да поразгледам . Искаш ли да ме придружиш ? – престраши се най – сетне и Вайълет попита вампирката до нея и някакво пламъче светна в карамелените й очи . Тя стоеше в очакване на отговора на Аделин . – Има и още нещо , как да ти казвам ?

Аделин светна "Разходка, винаги съм готова!" помисли си ведро тя.
- Ами попринцип ми казват Ади, но също и Лин както и Уин от фамилията, но те оставям ти да решиш. - отговори момичето и се усмихна.
- Е хайде тогава да обиколим новия ни дом! - възкликна щастливо Аделин и грациозно, но и светкавично се изправи от мекия диван. Леките вълни на косата и се повдинаха и отново се разляха, досущ като морски вълни по гърба и. Медените и очи изкряха от вълнение, а усмивката не падаше от лицето и. Това вече беше типичната Аделин, ведра и жизнерадостна, абсолютно спокойна винаги готова за разходки и общуване, а като се имаше на предвид, че Вайълет наистина и допадаше, вече се държеше напълно спокойно с нея без никакво притеснение.
- Добре, къде искаш да отидем първо? - попита Ади макар тя самата да не знаеш къде какво е, защото и на нея още не и се бе отдал шанса да пообиколи академията и да разучи всяко кътче от нея.

Въодушелена Вайълет стана , обеколи стаята и отново се озова пред Аделин .
- Може до стаята за стренировки , до подземията , до приземния етаж , до портите . Наистина не знам къде да отидем първо ! За щастие имаме цяла вечност ! - каза вампирката , а смехът й наподобяващ звънче се разнесе из цялата стая . - А сега имаме по-важна работа !
- Каква е тя ? - попита объркано Ади , която си мислеше че ще се разхождат .
- Да се преоблечем естествено . - двете вампирки се разсмяха , а смехът им изпълни цялото помещение .
- Ще те взема след няколко минути . - каза Аделин и светкавично излезе от стаята , затваряйки врата след себе си . Вайълет се чудеше две-три минути какво да облече , но най - после реши . Облече мастилено синя рокля от ефирна мека материя , с тънка сребриста копринена панделка малко над талията й . В допълнение на роклята сложи перлено колие и черни обувки на висок ток . Докато си оправяше косата за пореден път , гледайки се в огледалото , на вратата се почука и влезе Ади .

С танцувална походка и мека усмивка на лице, момичето изприпка до Вайълет и също се погледна в огледалото приглаждайки и своята коса.
Аделин бе сложила къси светли дънки, на които в долния край на десния крачол имаше цикламено цвете, чийто листа се увуваха обхождайки с линии целя гънков плат от единия до другия крачол. Късите дънки идеално подчертаваха дългите й и изваяни крака. На горе бе облякла потник с "мъжки" гръб, чийто цвят бе същия като на цветето от дънките. Потинка бе стегнат в гърдите, а на долу леко разширен като балон, а на талията отново се свиваше в стегнат латик. Деколтето бе средно голямо и подчертаваше изваяната и гуша, на която кротко лежеше черна велурена връска с няколко цикламени маниста в долния край. Обувките и бяха ниски пантофки в черно и отново цикламени орнаменти. В допълнение към идеално подбрания и тоалет Аделин бе добавила и цикламена гривна от големи кръгли и плоски маниста, а косата и бе прибрана във висока опашка, вързана с ефирна цикламена панделка, само бритона и който обикновенно държеше на зад с фиба сега бе паднал леко на една страна, закривайки част от едното и око и подчертавайки чертите на лицето и.
Аделин отстъпи крачка на зад за да види облеклото на Вайълет и след секунди възкликна.
- Изглеждаш страхотно момиче! - медения и глас отекна в стените, а после звънливия и смях го последва.
- Е ще тръгваме ли? - попита вече кипяща от нетърпение Аделин.

» Стаята на Джеймс Жиганде
» Стаята на Аделин Уинчестър
» Стаята на Алис Грийн
» Стаята на Розали Робъртс
» Стаята на Джесика Смит