Роуз лежеше по корем на леглото си и разглеждаше някакво модно списание. Бе отворила на страниците за парфюми и си мислеше с отегчено:
"Само какви неща измислят човеците.. добре че на нас, или поне на мен не ми е нужно такова нещо." Извъртя се по гръб като протегна двете си ръце нагоре. Гривните, които бе сложила на едната си ръка издрънчаха. Розали ведна ги свали. Обичаше тишината.. е, обичаше и гривните си, но не искаше дрънчащи звуци докато четеше. Отново се преобърна, нарочно забавяйки движенията си. Искаше да види какво се случва на "забавен каданс". Това "забавяне" обаче, не й се отдаваше. Русата вампирка бе изключително бърза, дори и за вампир..
Изведнъж на вратата се почука. Трите почуквания по дървената врата, озвучиха стаята..
"Кой ли пък е дошъл.. " зачуди се и съвсем леко рече към вратата:
- Секунда.. - почти прошепна тази една дума. Но ако стоящият на отсрешната страна вампир, понеже се предполагаше че е вампир, щеше да чуе без проблем.
Розали се изстреля и за по-малко от секунда застана пред вратата, само зелената й рокля се полюшна малко, а след това застана мирно. Вампирката отвори вратата.
- О, ти ли си... - каза със копринно гладкия си, изключително спокоен глас. Успуредно, от другата страна на вратата стоеше Алис, себеподобната с която Роуз се беше запознала наскоро.
- Дам, аз съм! - подвикна Грийн.
- Е влизай.. - рече с усмивка и добави вече на ум - '.. и недей да викаш така'. Двете "студенокожи" момичета влязоха вътре. Розали се стрелна пред Грийн и се настани най-горе на стълбите. С плавно, този път бавно движение отвори прозореца. Лек студен бриз лъхна мраморно бялото й лице. Алис се приближи бавничко, с нейните типични стъпки като на фея..
- Каква гледка.. - направи комплимент.
- Нали? Много си я обичам. - рече Робъртс и се усмихна, като показа изкрящо белите си зъби. Тогава Алис...
Индекс 
Последни снимки 
Търсене 
Регистрирайте се 
Вход 
