Подземието

Роуз бе облякла черен потник, тесни дънки, очертаващи идеално линията на краката й. На кръста си носеше бял колан с красива сребриста катерама, а на врата й имаше бял тънък шал. Приглушената светлина в подземния коридор придаваше таинсвен вид на двете млади вампирки. Те се бяха запознали една преди две-три минути и поддържаха известна дистанция.
- Е, Розали.. разкажи ми за теб. - първа продума Алис, след известно време продължило с напрегнато мълчание. Русата вампирка огледа събеседничката си от глава до пети. Алис бе облечена модерно, явно имаше усет за мода. Полата и бе черна, а блузата светло синя с три четвърт ръкав. На врата й висеше интересен гердан и различни фигурки.
- Родена съм в градче близо до Форк, щата Вашингтон. Точна година не помня, но е било преди около 100-150 години. - започна Роуз с много нежен, изключително спокоен глас. - Живеехме ,аз и родителите ми, в сравнително голяма къща, по-голяма от нужното. Като човек не бях от най-красивите.. Косата ми беше горе долу до раменете, щръкнала на всички посоки. Оччите ми менкаха цвета си от синьо към зелено и обратното. В училище бях така наречената "зубърка", само защото оценките ми бяха по-високи от тези на останалите. - продължи, а лицето й се искриви в лека омраза, но едва доловима. - Седях си у дома, четях, играех в големия двор.. и понякога ходех в гората, намираща се на няколко километра от къщата. - пое си въздух, колкото за разказа... ясно беше че вампирите не можеха да дишат истински, тоест не им бе нужно. - Един ден, докато бродех в гората, стигнах много по-навътре от обикновено. Изгубих се. Дълго търси пътя, но не намерих нячин да се върна. Беше се свечерило, нямах сили да вървя повече... Прекарах нощта под дърветата. Згушена на кълбо въврху пръстта, вятърът духаше силно. Към три - четири часа заваля дъжд, а в последствие се превърна в порой. Така към седем часа, не съм сигурна точно за часовете защото часовникът ми се бе развалил от бурята, се събудих. не, не беше точно събуждане.. не бях могла да спя, по-скоро бях в нещо като транс. И така мокра до кости, премръзнала и отчаяна, станах бявно и с голямо усилие. Едва вървях, но се отправих с бавна крачка по посока на слънцето, колкото можех да го видя измежду дрърветата.
- О.. - отвори уста Алис, но не каза нищо повече. Розали притвори очи и продължи с раказа:
- Изведнъж от не много далеч се чу изстрел. Осъзнах че ловният сезон е започнал. В продължение на.. на известно време се скитах, а от различни посоки се чуваха изстрели, стонове на умиращи животни и раздостните възгласи на ловците. Няколко минути седях на едн място, незнаех на къде е безопасно да тръгна. Точно тези няколко минути бяха фатални, но и спасителни. Заблуден коршум ме учцели на сантиметри над сърцето.
Алис ахна. Роуз продължи, без да й обърне внимание:
- Оставаха ми минути.. секунди. За най-голямо щастие, точно тогава от там минаваше Джон. Видял ме е, азбрал е че не ми остава много време... и ме превърна в това което съм сега. През трите дни на трансформацията, мъчителни и изтощителни, Джон стоеше и ме подкрепяше. От тогава с него ходим навсякъде знаедно. Той вече е бил тук в академията.. именно той ме посъветва да дойда тук. Въпреки всичко с него не сме.. партнъори. Той ми е като по-голям брат. Обичам го страшно много, не бих могла да си представя живота си без него.. но не сме заедно. - Роуз приключи разказа си. Усмихна се.
- Леле... колко много си преживяла. - пророни тъмнокосата вампирка.
- Да.. и стигнах до там че да го разказвам на първия срещнат. - исключително спокойно, но с лека хладнина каза Робъртс.
- Аз... ако искаш ще ти разкажа историята си... - предложи Грийн..
- Може би по късно. Сега мисля да се върна в стаята ми. - изрече бързо Розали. Хвърли бърза приятелска усмивка към Али, която й отвърна със същото.
След няколкос секунди Алис остана сама в коридора, дугата вампирка се беше изпарила скорострелно. Нисичката тъмнокоса вампирка плавно заподскача към стаята си. Приличаше на фея.