Всекидневната

Заглавие: Re: Всекидневната Съб Юни 13, 2009 12:13 am

Двете вампирки вървяха бавно през коридорите на Академията, през цялото време Аделин издаваше нечленоразделни звуци издаващи възхищението и от обстановката вътре. Високите тавани, гладките боядисани стени, меките килими в коридорите, всичко придаваше вкус и стил на това място.
Момичетата стигнаха до двойна дъбова врата, а в Ади веднага загложди любопитство, какво ли се криеше зад тази врата. Погледна към Вай и се усмихна държейки дръшките на вратата. След секунда ги натисна и бутна на зад, а зад тях се разкри страхотно гледка.
Намираха се в невероятно красива всекидневна, която превъзхождаше по стил местата, които бе виждала Аделин до сега. Стаята бе облята в меки цветове, от бледо розово до много светло кафяво, огъня в камината допринасяше за интериора, като обгъщаше стаята в мека светлина, а големите прозорци срещу вратата разкриваха невероятното небе, което вече притъмняваше.
Стаята бе много стилна, а канапетата и столовете изглеждаха наистина удобни. Адриана присътъпи в стаята с бавни крачки.
- УаУ...- проточи момичето неспособно да каже каквото и да е. Тогава вътре влезе и Вай...

Заглавие: Re: Всекидневната Съб Юни 13, 2009 1:59 am

Удивена от невероятният начин по които е обзаведена стаята , Вайълет обмисли преобзавеждането на своята стая . Вампирките се остановиха на два от удобните фотьоили и започнаха оживен разговор .
- Значи си вегетарианка ? - попита Вайълет .
- Да , доста е популярно сега ! А ти ? - полюбопитства събеседничката й с копринен глас .
- Е , животинската кръв не може да се сравни с кръв от човек , но не желая да отнемам живота на невинни , безпомощни същества . Убих само веднъж и тогава бях много потисната , мразех се , превръщах се в чудовище ! За щастие Ерик беше до мен и ми помогна много . Пак се разприказвах , съжалявам ! - това каза вампирката, като си припомни тези времена, и погледна умолително Ади .
- Няма нищо ! - отвърна й тя и я дари с една от услепиталните си усмивки.
- А ти ? Убивала ли си някога човек ? - поинтересува се Вай .
- Не . Как е ..........човешката кръв ? - попита Аделин .
- Не искам да се сеща , защото това може да ме накара да убия отнова , но ще кажа че няма нищо общо с животинската . Тя е като амброзия за нас , но моля те не пробвай ! Не искам приказките ми да те превърнат в убиец .
- Няма проблем , нямам такова намерение .
- Може ли един по-неудобен въпрос ? - каза съвсем тихо Вайълет .
- Питай ! - отвърна й ведро Аделин,а Вайълет за пореден път се изненада на ведростта й .
- Как стана ? Как стана..............такава каквото си сега , вампир ? - попита най-накрая тъмнокосата вампирка.

Заглавие: Re: Всекидневната Съб Юни 13, 2009 3:30 am

Аделин се засмя на внимателния и притеснен начин по който Вайълет й задаваше въпроси. Ади трудно можеше да бъде притеснена или засрамена от нещо свързано с живота й, било то преди или след промяната.
- Ами историята е наистина дълга и...странна. - заговори Аделин все така ведро. - Ами значи родителите ми умряха когато бях на 10, а малко след това аз направих опит за самоубийство, но една жена от социални грижи ме е намерила на време и ме е завела в болница, където са успяли да ме задържат жива. Година по-късно, на 11 отидох в дом за сираци, където никак не ми беше лено, а това ме беше озлобило допълнително. Когато стнах на 14 избягах от дома и започнах да се грижа сама за себе си, нещо което не ми е непонятно. Когато навърших 15 станах нещо като водач на групата, с която се движих, и която беше моето семейство. Бяхме като царете на квартала, страховити безмислостни, всички бяхме озлобени заради провалените ни животи и предпочитехме да се страхуват от нас. - момичето замлъкна за секунди и се засмя, след като се успокои продължи да разказва. - Не след дълго обаче страха на обитателите в квартала беше взет от новодошлото семейство, което в последсвие се оказа вампирско. Но ние тъпаците ги мразехме, защото интересните бяха те, а не ние. Разрових се из стари легенди и една вечер въоражени с колове и чесън... - отново последва бурен смях. -...да тогава съм била много заблудена. Та въоражени тръгнахме към вампирите решени да ги убием. Те естествено не искаха да ни наранят, но аз като най-бойна хванах един от тях, той не се съпротивляваше за да не ме нарани, но когато един от групата ми замахна с кол към сърцето му, той се отдръпна с лекота за секунди, а колът се озова в моите гърди. "Приятелите ми" си плюха на петите и избягаха оставяйки ме на прага на смъртта. Тогава един от глабните вампири, най-възрастния ме ухапа, а след три дни новата Аделин беше на лице, от тогава съм коренно различна. Вампирите ме посъветваха да постъпя тук за да се усъвършенствам и така и направих... - дивърши Аделин, а видимо си личеше, че и е започнало да и става скучно да разказва тази история.
- Добре това е моята, а сега да чуя твоята! - възкликна ухулено Аделин като плясна с ръце...

Заглавие: Re: Всекидневната Съб Юни 13, 2009 6:48 pm

-О , моята далеч не е толкова интересна . Живях с майка си и баща си в малка уютна къща извън града . Имах си куче на име Смърки , а любимото ми занимание беше да стоя с часове заключена на тавана и да чета "Отнесени от вихъра" или някой друг роман . Един ден , както си стоях на тавана и четях , къщата се запали . Не знам как е станало . Родителите ми се качиха при мен да ме вземат и да се спасяваме , но дръжката на вратата заяде . Съветвах ги да бягат и да ме оставят , но не чуваха . Задушиха се от дима и умряха . - Вайълет за мълча за секунда , а във въображението й се появи тази картина. - Вече нямах причина да търся начин да изляза , нямах си никого на този свят . Сигурно съм изпаднала в безсъзнание . Ерик ми каза че е подушил кръвта ми и ме е намерил цялата в рани , затрупана под останките от къщата . Решил е да ме спаси и след три дни мъчителна болка аз "се родих" . Първоначално не исках да повярвам на думите му , но като усетих парещата жажда в гърлото си , която не можех да утоля с вода , реших да го изслушам . Той ми обясни в какво съм се превърнала и от този ден нататък станах негова спътница . Бяхме неразделни . Той ме научи на всичко: как да контролирам силата си , жаждата си . Посъветва ме също да дойда тук , да се обуча , да се срещна с други като мен . Трудно ми е да съм далеч от него . Той е моето семейство . Е , това е общо взето . - каза Вал и погледна Ади . - Казах ти че не интересна като твоята .

Заглавие: Re: Всекидневната Съб Юни 13, 2009 7:35 pm

Аделин въздъхна.
- Но е по-болезнена от моята! - отвърна момичето. - Съжалявам, че те карам да си припомняш това, не исках да се почувстваш гадно, не искам да се чувстваш тъжна. - Аделин се усмихна леко и се извърна цялата към Вайълет опитвайки се да разведри обстановката някък, но не и идваше нищо интересно на ум.
- Хей, как мислиш, дали ще ни пускат да излизаме? Повечето, които са тук се хранят само с животинска кръв, а дали ще можем да излизаме сред хора? - попита Аделин. В интерес на истината това и беше много любопитно, вече беше доста по-добре в овладщването на държането си. Вече свикваше с това, което се храни тук и в интерес на истината се чувстваше много сигурна и издръжлива, смяташе, че би се справила с жаждата си сред хора.
- Как мислиш? - попита кипяща от вълнение Ади.

Заглавие: Re: Всекидневната Съб Юни 13, 2009 10:18 pm

-Много ще се радвам ако ни пуснат , но незнам дали ще се справя . Знаеш че съм опитвала човешка кръв . Не искам да ни разкрият заради това че мога да изгуба контрол. Ще остана най-вероятно тук . - Вайълет каза това и сведе поглед . Знаеше че и трябва още време за да може да контролира жаждата си без проблем . - Но мога да дойда друг път . - каза момичето този път по-ведро и се усмихна , а в очите карамелените й очи блестеше някакво пламъче.Двете момичета мълчаха .
-А ти ? - попита по едно време Вайълет . - Смяташ ли че ще се справиш сред хара ?
-Мисля че ще мога да се контролирам . Нещо ми подсказва че ще успея . - отвърна й Ади и озари стаята с ослепителната си усмивка .
-Де да бях като теб . Аз все още имам съмнения . Исакаш ли да отидем в залата за тренировки ? Имам нужда от това.

Заглавие: Re: Всекидневната Нед Юни 14, 2009 12:42 am

Аделин се усмихна мило.
- Разбира се, да вървим! - каза тя, а после добави. - И знаеш ли, мисля че ще се справиш, пила си човешка кръв и точно това те е накарало да спреш, т.е. не искаш да си чудовище, предполагам, че тази мисъл би те държала по-дълче от харата, дори и да си между тях, смятам, че ще се справиш. А и аз ще съм край теб, ако за секунда се осъмня, че можеш да изгубиш контрол, веднага ще те махна от града, ще се върнем тук или ще те заведа на някое не толкова населено място за да се успокоиш. Знам, че и ти би направила това за мен... - каза момичето и отново се усмихна ведро, целяйки да разведри и Вайълет.
- Добре, хайде да вървим. - подкани я Аделин.
Вампирките излязоха от всекидневната, а Ади затвори двойните врати след себе си. Тръгнаха по добре осветения коридор към залата за тренировки. И двете бяха потънали в мълчание, а Аделин се бе зареяла в мислите си. Стъпките им отекваха тихо в празния коридор...